В документи от19 век селото се споменава като Кочен. Това опровергава най-разпространената теория за името на селото, гласяща, че то произлиза от думите „коч“ и „хан“. На времето в селото е имало хан (местните пропускат звука „х“) в съседство до пазар за кочове. От там Коч-(х)ан. Но тези документи от 19-ти век опровергават тази теория. 

 

Кочан е обградено от високи полегати върхове, най-високият, от които е Марашова.В землището на Кочан се намира най-големият естествен брезов масив на Балканите. 

 

Село Кочан има богата история. Модерното село е основано между седми и осми век от новата ера. За това говорят находки от Долната махала, Кирмикя и Селището. Селищата в околността са съществували от 4то хилядолетие пр.н.е. Според Херодот районът е бил населяван от тракийското племе трауси. През пети век пр.н.е. регионът е завладян от Ситалк и попада в Одринкото царство. След смъртта на Котис I през четвърти век пр.н.е. Одриското царство се разпада, което е идеален повод Филип II да завладее този отдалечен от Севтополис край. Земите на Кочан, или по-точно на предшестващите го тракийски селища, посрещат и властта на Александър Македонски, оставайки в пределите на Древна Македония чак до 1 век пр.н.е. 

 

През 1 век пр.н.е. селищата от региона попадат под римска власт. За това свидетелстват римските гробове на края на селото. Окончателното настаняване на римляните по този край става през 2 век — тогава е изграден римският град в местността „Изток“, проучван от полски археолози през 1970-те. При разкопки, набези на иманяри или случайно в землището на Кочан са откривани тракийски, македонски, римски и византийски монети и артефакти. 

 

След разделянето на Римската империя, през 4 век Кочан все още не съществува, но регионът и околните селища стават част от Византия. Около 7 век тракийските селища в региона се консолидират по склоновете край по-широката част на долината на пълноводната в миналото Кочанска река, макар и да пазели известна дистанция. До средата на 20 век Кочан е било разделено на махали, които не са били свързани, а центърът на селото е представлявал гробище и градини с коноп. 

 

Край Кочан са открити праисторически, антични и средновековни селища, късноантични некрополи, гробници и укрепления. През 2001 година в землището на село Кочан, в каменна гробница е открит рядък тракийски меч с датировка от втората половина на 4 до средата на 3 век пр.н.е. 

 

В центъра на Кочан до 50-те години на 20 век е съществувал римски мост, част от древния път Петрелик – Места – Абланица – Бистрица – Крибул – Кочан – Ваклиново – Осина – Любча. Пътят продължавал към долината на Марица. Отсечката от Кочан до Ваклиново също е съществувала до преди няколко десетилетия, но при асфалтирането на селото и региона мостът е съборен, а върху стария път е положен асфалт. 

 

По време на Великото преселение на народите местното тракийско племе трауси се смесило със славянското племе драговити, което населило територията от река Рата на запад. Това е причината във фолклорен план Кочан, а и околните села, да спадат към Македонската фолклорна и диалектична група, вместо към Родопската, която е повлияна от смоляните. 

 

В миналото основното препитание на кочанци е било скотовъдството, дърводобивът, пчеларството, текстилът и земеделието. Повечето големи семейства са имали големи стада овце и по-малко кози. 

 

След 1989 година в село Кочан се развива среден и предимно малък бизнес. В селото има обувни, текстилни и дърводелски цехове, малки и средно големи магазини, както и офиси и предприятия от сферата на услугите. В Кочан все още, макар и малко, част от хората се занимават със земеделие и животновъдство. Голяма част от населението емигрира в чужбина. Най-много кочанци има в Испания и САЩ. През лятото много хора отиват на сезонна работа в Гърция. Към януари 2009 година броят на емигрантите от Кочан надхвърля 700 души. 

 

Селото е електрифицирано през 50те години. По-късно се прокарва телефонна линия, изградена и е телефонна централа. След 1994 година в селото вече има кабелен оператор, а след 2003 година и Интернет доставчик. Всичките четири мобилни оператори в България имат покритие в селото. 

 

През 1925 година е отворено първото българско училище. След отварянето на гимназията в Гоце Делчев, първата гимназия в цяло Гоцеделчевско, СОУ „Христо Смирненски“, е открита в Кочан през 1973 година. 

 

Читалището в село Кочан е създадено през 1938 година. Учредители са Гаврил Минчев Ботев от Казанлък, Кирил Пашов от Поибрене, Хюсни Имамов, Селим Дайлов и Феим Бошнаков от селото. В самото начало се създават театрална, а па-късно и самодейна група, в които активно се включват учителите, а така също и местни младежи и девойки. През 1962 г. в селото е построена и открита новата читалищна сграда, която е ремонтирана през 2007 година. Фолклорната група към читалището постига големи успехи с участието си на местни, общински, регионални и национални събори, фестивали, празници и други. В читалището се помещава и селската библиотека, която към 2007 година има фонд 16 529 тома. 

 

В землището на Кочан могат да се видят и няколко тракийски светилища, попадат и два антични града: римския град в местността „Изток“ и селището от третото хилядолетие пр.н.е. в местността „Заимова чука“. В непосредствена близост са и тракийските градове в местностите „Висока магилца“ (Тумбата) и „Орфеевото“ (близо до местността Дъбраш). Най-внушителната крепост е тази, в поречието на река Кочанска под местността „Изток“ при римския град. 

 

На десетина километра от Кочан се намира резерватът Конски дол, а на 19 км е резерватът Тъмната гора. Язовир Доспат се намира на 25 км от селото. 

 

Във фолклорен план Кочан попада в македонската фолклорна група. В селото се пеят многобройни типично „кочански“ народни песни. Част от тях са попаднали в колекцията Веда Словена, в частност обредните песни от категорията Сирен ден, в които се откриват езически мотиви. 

 

В землището на село Кочан има изградени над 200 чешми, а край много от тях има беседки и барбекюта. 

 

Футболният отбор на Кочан е награден с наградата „Феър плей на България“ за футболен отбор с най-малко получени жълти картони през сезон 2007–2008. 

 

Кмет на селото е Юрий Искренов Моллов, тел.: 0879121746

 

Повече информация на http://bg.wikipedia.org/wiki/Кочан