с. Кочан

Контакти

Произход на името

В документи от XIX век селото се споменава като Кочен. Това поставя под съмнение най-разпространената теория за името на селото, според която то произлиза от думите „коч“ и „хан“.

Според народното предание в миналото в селото е имало хан, разположен в съседство до пазар за кочове. Така се появило названието Коч-(х)ан. Споменаването на формата Кочен в документи от XIX век обаче опровергава или поне поставя под въпрос тази теория.

Природа и забележителности

Кочан е обградено от високи полегати върхове, най-високият от които е Марашова. В землището на селото се намира най-големият естествен брезов масив на Балканите.

На десетина километра от Кочан се намира резерватът „Конски дол“, а на 19 км е резерватът „Тъмната гора“. Язовир Доспат се намира на 25 км от селото.

В землището на село Кочан има изградени над 200 чешми, а край много от тях има беседки и барбекюта.

История

Село Кочан има богата история. Селищата в околността са съществували още от IV хилядолетие пр.н.е. Според сведения, районът е бил населяван от тракийското племе трауси.

Модерното село е основано между VII и VIII век от новата ера, за което говорят находки от Долната махала, Кирмикя и Селището. До средата на XX век Кочан е било разделено на махали, които не са били свързани, а центърът на селото е представлявал гробище и градини с коноп.

През V век пр.н.е. регионът е завладян от Ситалк и попада в Одриското царство. След разпадането на Одриското царство през IV век пр.н.е. земите на Кочан попадат под властта на Филип II, а по-късно и на Александър Македонски.

През I век пр.н.е. селищата от региона попадат под римска власт. За това свидетелстват римските гробове в края на селото. През II век е изграден римският град в местността „Изток“, проучван от полски археолози през 1970-те години.

Археологическо наследство

Край Кочан са открити праисторически, антични и средновековни селища, късноантични некрополи, гробници и укрепления. В землището на селото са намирани тракийски, македонски, римски и византийски монети и артефакти.

През 2001 година в каменна гробница в землището на село Кочан е открит рядък тракийски меч, датиран от втората половина на IV до средата на III век пр.н.е.

В землището на Кочан могат да се видят няколко тракийски светилища. Там попадат и два антични града — римският град в местността „Изток“ и селището от третото хилядолетие пр.н.е. в местността „Заимова чука“.

В центъра на Кочан до 50-те години на XX век е съществувал римски мост, част от древния път Петрелик – Места – Абланица – Бистрица – Крибул – Кочан – Ваклиново – Осина – Любча.

Население, бит и фолклор

По време на Великото преселение на народите местното тракийско племе трауси се смесва със славянското племе драговити. Това е причината във фолклорен план Кочан и околните села да спадат към македонската фолклорна и диалектна група, вместо към родопската.

В миналото основното препитание на кочанци е било скотовъдството, дърводобивът, пчеларството, текстилът и земеделието. Повечето големи семейства са отглеждали стада овце и по-малко кози.

В селото се пеят многобройни типично „кочански“ народни песни. Част от тях са попаднали в колекцията „Веда Словена“, включително обредни песни от категорията Сирен ден, в които се откриват езически мотиви.

Икономика и инфраструктура

След 1989 година в село Кочан се развива среден и предимно малък бизнес. В селото има обувни, текстилни и дърводелски цехове, малки и средно големи магазини, както и офиси и предприятия от сферата на услугите.

Част от населението все още се занимава със земеделие и животновъдство. Значителна част от жителите емигрира в чужбина, като най-много кочанци има в Испания и САЩ. През лятото много хора работят сезонно в Гърция.

Селото е електрифицирано през 50-те години. По-късно са прокарани телефонна линия и телефонна централа. След 1994 година в селото има кабелен оператор, а след 2003 година — интернет доставчик.

Образование и читалище

През 1925 година е отворено първото българско училище. След отварянето на гимназията в Гоце Делчев, първата гимназия в цяло Гоцеделчевско — СОУ „Христо Смирненски“, е открита в Кочан през 1973 година.

Читалището в село Кочан е създадено през 1938 година. Сред учредителите са Гаврил Минчев Ботев от Казанлък, Кирил Пашов от Поибрене, Хюсни Имамов, Селим Дайлов и Феим Бошнаков от селото.

В началото към читалището се създават театрална и самодейна група, в които активно участват учители, младежи и девойки от селото. През 1962 година е построена новата читалищна сграда, ремонтирана през 2007 година.

Фолклорната група към читалището постига успехи с участията си на местни, общински, регионални и национални събори, фестивали и празници. В читалището се помещава и селската библиотека, която към 2007 година има фонд от 16 529 тома.

Спорт

Футболният отбор на Кочан е награден с отличието „Феър плей на България“ за футболен отбор с най-малко получени жълти картони през сезон 2007–2008.