ЛЕГЕНДА ЗА ИМЕТО НА СЕЛО ПЛЕТЕНА

 

До XVII век селото носи друго име. Когато започнало помохамеданчването в Гоцеделчевския край, турците не оставили на мира и това село. За да се спасят, жителите му се видели принудени да се крият в гората. Не успяла да избяга само най-хубавата мома в селото – Елена, тъй като в момента на турското нападение си решела дългите коси. Майка й няколко пъти викала да бягат, но Елена все отговаряла, че не е сплетена. Най после обзеумялата от страх майка извикала: „Плетена, недоплетена, дъще, да бягаме!” 

 

След гибелта на момата, в нейна чест селото било наречено Плетена. 

 

ГЕОГРАФИЯ

 

Село Плетена се намира в планински район в Югозападна България и е част от община Сатовча. То попада в историко-географската област Чеч (област, разделена между България и Гърция, повечето от които помаци – християнското население ги нарича чеченци, чечлии, чешлии). Площта на селото е 54,076 км2. Релефът е планински и хълмисто-планински, на места силно пресечен. Климатът е умерено-континентален със силно средиземноморско влияние. Почвите са кафяви горски и песъкливо глинести. Надморската височина на селото е от 700 до 1000 м, а най-високата точка в землището на село Плетена е връх Унден, който е висок 1668 м. Връх Унден е връх в рида „Дъбраш” на Западните Родопи. За изкачването му не е необходима специална екипировка. В близост до него се намира резерватът „Тъмната гора”. В резервата има 180 годишни дървета – бук, смърч, ела и др., някои от които с височина над 50 м. През селото минава река „Бистрица”, наречена още „Плетенска река”, която извира от рида „Дъбраш” и е дълга 48,8 км. Тече край главния път и при село Долно Дряново се отклонява, насочва се на юг и след десетина километра се влива в река Места. 

 

ИСТОРИЯ

 

най-ранните следи от човешко присъствие в региона на селото датират от късния неолит. 

 

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

 

Забележителност в селото са два римски моста в местностите „Караманица” и „Банян”. Друга забележителност в землището на село Плетена е пещерата „Мечата дупка”, която има дължина 12. Интерес представляват също резерватът „Конски дол” и местността „Комитски бараки”. „Комитски бараки” е местност с историческо значение. Там е било сборно място на комитите на ВМРО, от където идва и името на местността. 

 

Резерватът „Конски дол” се намира на североизток от селото и има източно-югоизточно изложение. Площта му е 34,7 ха. Най-високата му точка е 1265 м, а най-ниската – 965 м. обхваща смесена гора от ела, смърч и бук. Някои дървета в резервата са високи около 55 м. Флората в резервата е представлявана от 83 растителни вида, 41 от които лечебни, а фауната – 63 вида птици и 33 вида бозайници. 

 

В землището при разкопки е открито тракийско въоръжение от края на IV в. Преди Хр., което се намира в Историческия музей в град Благоевград. 

 

Голямо богатство за село Плетена са построените чешми по цялото землище на селото за обществено ползване, които са построени в памет на починал близък, което се превърна в традиция през летния сезон жители и гости на селото да използват за отмора и почивка наличните чешми. 

 

КМЕТСТВО СЕЛО ПЛЕТЕНА

 

Кметството в село Плетена вероятно съществува откакто съществува и селото, но само с регистър за населението. През 1929 г. кмет на село Плетена е Джафер Халачев. Тоой създава първите официални регистри за актове за раждане, женитба и смърт, които до тогава са били в общината. 

На местните избори през октомври 2011 г. за кмет на село Плетена е избран Румен Арнаудов. 

 

СТАТИСТИКА

 

Според данни от преброяването през годините 1926, 1934, 1946 и 1956 населението на село Плетена е било съответно 786, 782, 973 и 1234 жители. Към 2007 г. според данни от НСИ населението е 1938 жители, а в момента по постоянен адрес жителите на селото да 2374, които живеят в 500 жилища. 

 

Месец април 1924 г. в село Плетена е създадена първата в района на сатовчанското горско стопанство „Горско-производителна кооперация”, наречена „БОР”. Член-кооператори е имало от почти всички фамилии в селото, за разлика, например, от Сатовча, където членове на кооперацията са били само по-едрите земевладелци и чиновници. През 1940 г. се планира да се развива като производствена дейност добивът на смола за индустриално производство. 

Производителността тогава зависела особено много от професията точилар. Известни име в 

тази професия тогава е Али Чаушев от село Плетена. 

 

След 1941 г.,когато България се включва във Втората световна война, единственият източник на доходи за хората от с. Плетена е горското стопанство. Наред с дърбодобива се извършва и залесяване на голите площи и в периода 1948-1953 г. се създавата и първите разсадници. През 1954 г. в горското стопанство влизат първите моторни резачки. Първите, които използват такива са групата на Албен Бошнаков от с. Плетена, който по-късно е награден с трудовото отличие „Герой на социалистическия труд”. През 1956 г. се построява първата въжена линия. Като най-добър строител на въжени линии се утвърждава Илия Шекеров от с.

Плетена. Плетена е селото с най-много работници в областта на дърводобив с трима директори на Горското стопанство – инж. Евгени Генчев, инж. Стефан Шекеров и инж. Румен Шекеров. 

 

ОБЩЕСТВЕНИ ИНСТИТУЦИИ

 

УЧИЛИЩЕ

 

На 20 февруари 1926 г. в село Плетена е открито училище. Първият учител в него е Николай Керезиев от с. Мосомище, а първите учители от Плетена са братята Исмет и Летиф Ибраимови. Интересн факт е, че първият директор на училището в с. Плетена е жена – Севда Бахчеванова, която е плетенска снаха. Тя е и първата мюсюлманка учителка в общината. Нейна е и заслугата за построяването на общежитието за средношколци в гр. Гоце Делчев. През годините директори на училището в селото са били Илиян Арнаудов, Камен Шекеров, Илия Доленски, Ради Доленски и Емил Бакалов, който в момента е директор на ОУ „Св. св. Кирил и

Методий” с. Плетена. Камен Шекеров е първият от община Сатовча главен специалист по образованието и председател на Общински съве на просвета. 

 

ЧИТАЛИЩЕ

 

На 22 септември 1937 г. в село Плетена е основано читалище „Просвета -1937”. Учителят Никола Лазаров от с. Долен е първият председател на читалището, а по-късно и първият библиотекар. През 1969 г. започва строителството на читалищната сграда. Създават се певчески групи, които прославят селото и общината и до днес. Читалището развива художествена самодейност и библиотечна дейност. През 1947 година самодейците вземат участие във фолклорен фестивал в град Щип с ръководител Айше Чаушева. През 1980 г. на „Пирин пее” тогавашната мъжка група с ръководител Христо Капсъзов печели 9 златни медала, а през 1989 г. се създава мъжка фолклорна група с ръководител Кемил Кальонев, която през годините е гордостта на селото. В момента секретар на читалище „Просвета -1937” е Антоанета Бекташева. Под нейно ръководство през декември 2011 година се изпратиха 120 чифта ръчно плетени чорапи на възрастни хора в Япония. Това е част от инициатива, организирана в България в подкрепа на домове за стари хора в Япония, пострадали от наводнения. 

 

ДЕТСКА ГРАДИНА

 

На 8 февруари 1972 г. с цел облекчение на майката-кооператорка АПК „Родопи” – с. Сатовча открива временна детска градина в село Плетена, която има само една група. Директор е Невена Шушутева, а учителка – Цветанка Кафалова от с. Мосомище. На 18 март 1974 г. за директор на ЦДГ е назначена Антоанета Бошнакова от с. Плетена. На 24 май 1987 се открива новата сграда на ЦДГ – с. Плетена. Тогава директор е Руска Къдрева, също от с. Плетена. Днес директор на ЦДГ – с. Плетена е Надка Ибишева, също от с. Плетена. 

 

Село Плетена е дало на България и един генерал – ген. Цанко Доленски, бивш главнокомандващ Първа българска армия. 

 

В село Плетена е сниман филмът „Краят на песента”.